Проф. Боян Дуранкев: Лесно е да се лъже, че Путин ни е донесъл цялата инфлация
Кремена КРЪСТЕВА
С проф. Боян Дуранкев беседваме за икономическите проблеми, пред които е изправена страната и възможноте решения. " А в случай че се окаже, че най-лошото занапред следва?! Само си помислете, в случай че тези, които „ глобяваме “, ни глобяват в действителност реципрочно и затворят вентилите на газта и петрола, като в същото време ни провеждат „ хибридни “ офанзиви с тяхно оръжие и непознати наемници?
Затова настоявам, че сериозният диалог не търпи отсрочване неотложно след изборите; прочее, каквито и да са резултатите от тези избори, „ аритметиката “ не е тактика ", предупреждава икономистът в изявление за Епицентър. бг.
Ето акценти от изявлението:
- Не е положително решение дълготрайното понижаване на Данък добавена стойност. При понижаване на Данък добавена стойност цените не се понижават съответно, а нарастват предприемаческите печалби;
- Да се постави европейски „ таван “ на цената на съветския газ, това ще остане в историята като „ таван “ на нещо, което не се доставя;
- Опасявам се от две последствия: първо, „ апетитът “ ни да теглим нови заеми ще пораства (все отново, едно държавно управление има живот единствено от 4 години, по-късно – други да му мислят!); второ, международните кредитори ще понижат доверието си в способността нашата икономика;
- Европа няма задоволително потенциал във връзка с LNG терминали и построяването им лишава години. Дори в случай че това може да се реализира, в света има единствено стеснен брой превозвачи за LNG;
- Еврокомисията основава пречки и лимитира експорта на съветско зърно и минерални торове за Азия, Африка и Латинска Америка – там, където хората фактически се нуждаят
- Професор Дуранкев, на фона на политическа неустойчивост и чести избори по какъв начин ще се развива българската стопанска система в идващите месеци? Досега сякаш стопанската система се развиваше добре.
- Чудесен въпрос и точна оценка!
Известно е, че при умерено море всеки капитан елементарно може да води кораба напред. Но при тежка стихия единствено корабите с отлични капитани могат да плуват по-уверено.
А българското „ море “ сега е освен доста рисково за кормуване, само че и мъчно предсказуемо за бъдещите направления.
Налице са хронична демографска рецесия (не единствено количествено, само че и качествено – българинът престава да чете и да учи), застрашително световно стопляне (случилото се в Карловско е единствено един от поредицата инциденти), леко скрито присъединяване в хибридната война на НАТО в Украйна (действаме посредством триъгълни операции), тежка политическа рецесия (независимо от записаните стотици партии). И като резултат – бледен стопански напредък и внезапно проваляне по Индекса на човешкото развиване на Организация на обединените нации.
Именно затова оценката за икономическото ни развиване, както вие твърдите, може да бъде единствено една – „ добра “, само че на фона на тези посочени рецесии. Иначе, тези 4% стопански напредък на българската стопанска система за шестмесечието, оценени по отношение на общото развиване на Европейски Съюз (4,2%) и на подценяваната от някои български политици Еврозона (4,1%), подсказват закъснение от междинното равнище на Европейски Съюз. Но дано не се хващаме единствено за процентите, тъй като Германия има едвам 1,7% напредък, само че зад 1% приръст на немската стопанска система се крият доста по-големи размери, в сравнение с при 4% нашенски напредък.
Време е, мисля си, за сериозен и тежък „ мъжки “ диалог по тематиката „ какво да се прави? “, тъй като заканите пред цялостното ни развиване нарастват, а „ стратезите “ ни обикалят от телевизия в телевизия да изясняват pro и contra за съветския газ. Ако единствено това беше казусът, здраве му кажи! Но, както се вижда, имаме оплетени рецесия до рецесия, които изискват мъдри дълготрайни решения. А в това отношение нито Стратегическият съвет към президента, нито „ юпитата-стратези “ в Народното събрание, нито дори „ народът “, имат ясни визии!
А в случай че се окаже, че най-лошото занапред следва?! Само си помислете, в случай че тези, които „ глобяваме “, ни глобяват в действителност реципрочно и затворят вентилите на газта и петрола, като в същото време ни провеждат „ хибридни “ офанзиви с тяхно оръжие и непознати наемници?
Затова настоявам, че сериозният диалог не търпи отсрочване неотложно след изборите; прочее, каквито и да са резултатите от тези избори, „ аритметиката “ не е тактика.
- Защо инфлацията у нас е доста по-висока от тази в Европейски Съюз? Как се позволи това?
- Сега е елементарно да се върви и да се лъже че Путин ни е донесъл цялата инфлация. Предлагам тези, които още имат нелепостта да настояват това, да отворят Евростат и Национален статистически институт, с цел да се убедят че инфлацията е почнала да бушува надалеч преди 24 февруари 2022 година И предходната 2021 година инфлацията в много страни от Европейски Съюз надвиши „ допустимите “ 2%, в това число и в България (2,2%). Но това, което се случва до в този момент тази година (годишната инфлация за юли 2022 година по отношение на юли 2021 година е 17.3%) е повече от доста нездравословно и за стопанската система, и за жителите, а и за бъдещето на страната.
Нямаме обстойно време за разбор и оценка на аргументите за тази инфлация, само че ще отбелязвам най-съществените от тях.
Първо, по време на пандемията в Европа бяха отпечатани пари на стойност 12 трилиона евро в поддръжка на бизнеса и хората. Това прекалено парично предложение провокира част от инфлацията, която се случва в този момент. Но Covid-19 от 2020 година не е Covid-19 от 2022 година, да се надяваме че тази наклонност ще бъде устойчива. Печатницата за пари, затова, би трябвало да спре работа.
Второ, през 2022 година има ясно изразена наклонност на възкръсване на стопанските системи на съвсем всички страни, нервността от пандемията е съвсем изчезнала, а това значи повишаване на световното търсене на газ, петрол, минерални торове, служащи и така нататък По всички пазарни правила, когато търсенето надвишава предлагането, цените порастват нагоре. Прост стопански факт, с молебствия не се взема решение казусът, а с по-ефективни стопански решения.
Трето, „ преструктуриране “ на доставките на първични материали и подготвена продукция за европейските стопански системи (географски – от Русия и Китай) не е по никакъв начин безболезнено. Особено в случай че се употребяват „ медиатори “, които – естествено – си поставят тлъсти пачки в джоба. Ако газта не върви по „ Северен поток – 2 “, то тя намира нови „ секрети “ пътища, с цел да стигне до същия консуматор (справка – и Германия, само че и България). Ако не, някой упорства за „ дерогация “ или просто не съблюдава „ разпоредбите “, а… избира правилата на международната търговия пред „ евроатлантическата взаимност “ (справка: Унгария).
А какво става с „ най-принципните “ страни-членки на Европейски Съюз? Вижте инфлацията в „ джуджетата “ (географски „ джуджета “) Естония (23,2%), Литва (20,9%), Латвия (21,3%), като я сравните с инфлацията на „ Снежанка “ на Европейски Съюз – Германия (8,5%), с цел да се убедите, че който „ най-рано пее “, може би пее подправено. „ Снежанка “ няма по какъв начин да помогне на „ джудженцата “.
Но и при четворната коалиция, и при настоящето служебно държавно управление, „ натегачеството “ пред Big Brother изпреварва потребните решения за българската стопанска система.
- Какви ограничения съгласно Вас би трябвало да се подхващат, с цел да се овладее инфлацията?
- 2022 година не е първата година с огромна инфлация; човечеството има задоволително апробирани решения, с цел да се укроти инфлационната Годзила.
Най-работещото решение срещу инфлацията е едно само: по-бързо повишение (или най-малко „ компенсационно “ повишаване) на минималната работна заплата, на приходите на най-засегнатите пластове от популацията (семейно, а не самостоятелно!) и на тези браншове от бизнеса, които имат бъдеще (не на всички „ искащи “). В това отношение четворната коалиция откри положителни решения, като се изключи минималната работна заплата (покупателната й дарба е доста по-ниска от миналогодишната), само че да не забравяме че три от четирите партии в обединението са искрено десни.
Не е положително решение дълготрайното понижаване на Данък добавена стойност. Практиката във всички страни бе оценена от статистиката: при понижаване на Данък добавена стойност цените не се понижават съответно, а нарастват предприемаческите облаги.
Издигането на „ таван “ на цените в народен мащаб е в действителност увеличението на разноските от бюджета, което значи – от налозите. От единия – в другия джоб. Затова тази мярка е най-краткосрочната, единствено до момента в който се преструктурира бюджета на страната.
Сега чуваме и за „ таван “ на цените на газа в Европейски Съюз. Ако е налице „ пазар на купувача “ (т.е. Европейски Съюз е извънреден клиент, само че няма други желаещи), това може и да се случи. Но не е по този начин, Русия го знае. Норвегия (която печели от замяната на съветския газ със собствен износ на газ) незабавно реагира остро, когато се предложи „ таван “ на цените от всички снабдители. Даже и да се постави европейски „ таван “ на цената на съветския газ, това ще остане в историята като „ таван “ на нещо, което не се доставя.
- Виждате ли действителна заплаха да се стигне до покачване на налозите, макар че партиите в този момент изрично отхвърлят да създадат това? Или отново ще теглим нов дълг?
- Когато на страната трябват повече средства за вложения и разноски, тя има единствено две решения: или по-високи налози, или по-високи задължения.
От 2008 година, когато дългът беше единствено 13% от нашия БВП, малко по малко привикнахме да се храним на непозната софра, т.е. да избираме поемането на нови задължения. През 2021 година дългът е към този момент 25,1% и продължава да пораства. Едва ли ще стигнем обстановката на „ подкрепената “ Гърция (193,3% през 2021 г.), само че „ батковците “ и „ каките “ от Европейски Съюз дават неприятен образец, като не съблюдават Маастрихтските критерии за постоянни и устойчиви обществени финанси с недостиг до 60% - в целия Европейски Съюз той е 88,1%, а в Еврозоната – 95,6%.
Опасявам се от две последствия: първо, „ апетитът “ ни да теглим нови заеми ще пораства (все отново, едно държавно управление има живот единствено от 4 години, по-късно – други да му мислят!); второ, международните кредитори ще понижат доверието си в способността нашата стопанска система.
Разумът – в случай че Европейски Съюз има подобен разсъдък, е да се извърши освен парична, само че и фискална съгласуваност. Е, към този момент Европейски Съюз не демонстрира жизнеспособност в това отношение. Затова налозите остават национално решение. Олигархията и защитаващата я плутокрация у нас ни оферират „ постна пица “ за по-голямата част от народа; самолети, яхти и офшорки – за печелившите от единия % новобогаташи. Редно е левите сили да упорстват за повишение на налозите на бизнеса – там, където са свръхпечалбите, и на налозите върху най-богатите (годишни приходи и наследства).
Засега левицата страда от анемия, затова скоро налозите няма да се пипат…
- До какъв брой можем да разчитаме на Плана за възобновяване и резистентност?
- Необходими са ни изпреварващ стопански напредък (5-6-7%) и изпреварващо обществено развиване (чрез доста по-висока степен на преразпределение на приходите – като в другите страни) на България по отношение на междинното равнище на страните-членки на Европейски Съюз.
И колкото и да наподобяват огромни средствата по този План 2021-2026 година, той има спомагателни (ценни!) функционалности за националното ни развиване. И тъй като имаме наблюдения върху реализацията на други кохезионни стратегии, най-важното е средствата от този проект да се разпределят заслужено и относително отмерено, с цел да доближи резултатът им до всички жители.
- България сбърка в тактиката си по отношение на доставките на газ?
- На 7 септември тази година госпожа Урсула фон дер Лайен разгласи, че след 6-7 месеца ние изцяло ще се избавим от зависимостта от съветски изкопаеми запаси. Впрочем, Русия може и да ни „ избави “ и по-рано, в случай че войната в Украйна премине на „ ново равнище “, за което има индикации.
Вносът на LNG е безценен, само че жизнерадостен вид. Има особени провокации пред този способ. Преди всичко Европа няма задоволително потенциал във връзка с LNG терминали и построяването им лишава години. Дори в случай че това може да се реализира, в света има единствено стеснен брой превозвачи за LNG, които към този момент работят с огромен потенциал, изпълнявайки обещаните контракти. След това следва локалното произвеждане на газта. Производството не може да стане за 24 часа и това е дълъг развой. Накрая, в случай че не бъде обещан обезпечен пазар, нито един производител няма предпочитание да усили производството въз основа на краткосрочно търсене. Точно по тази причина Катар и другите производители на LNG изискват дълготрайни контракти на закрепени високи цени – това е неприятна вест за газовия бизнес модел в Европа, който употребява спот продажбите.
Друго решение ще бъдат различни тръбопроводи от тези на Русия. Има три такива благоприятни условия: Транссахарският водопровод, тръбопровода East Med и Транскаспийския водопровод. Първият има потенциал да доставя 30 милиарда кубични метра годишно, покривайки 10 % от потребностите на Европейски Съюз от газ; East Med има потенциал 12 милиарда кубически метра, което съставлява 4% от газовите потребности на ЕС; Транскаспийският има потенциал от 30 милиарда кубични метра, което е 10% от газовите потребности на Европейски Съюз. Обаче… съгласно правната конвекция от 2018 година за Каспийско море, Русия има последната дума за всеки нов водопровод през това вътрешно море.
Сметката на Европейски Съюз към този момент не излиза, съветският газ не може да бъде изцяло сменен при никакви реалистични условия.
Затова и „ тактиката “ на България по линия на газовите доставки не просто не е тактика, а е нелепост.
- Все повече експерти приказват за настъпване на хранителна рецесия. Русия твърди, че Западът не извършва съглашението от Истанбул за експорт на съветско и украинско зърно. Москва се оплаква, че не престават глобите против износи на съветски зърнени култури и торове. Какви са последствията от това?
- При телефонния диалог сред Макрон и Путин от 11 септември се обърна внимание на два обстоятелството. Първо, Украйна изнася главно количество зърно към страни, в които популацията не гладува; второ, Еврокомисията основава пречки и лимитира експорта на съветско зърно и минерални торове за Азия, Африка и Латинска Америка – там, където хората фактически се нуждаят.
Това не е „ игра “, а неспазване на предварителните договорености. Дано следим позитивни промени и в това отношение!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
С проф. Боян Дуранкев беседваме за икономическите проблеми, пред които е изправена страната и възможноте решения. " А в случай че се окаже, че най-лошото занапред следва?! Само си помислете, в случай че тези, които „ глобяваме “, ни глобяват в действителност реципрочно и затворят вентилите на газта и петрола, като в същото време ни провеждат „ хибридни “ офанзиви с тяхно оръжие и непознати наемници?
Затова настоявам, че сериозният диалог не търпи отсрочване неотложно след изборите; прочее, каквито и да са резултатите от тези избори, „ аритметиката “ не е тактика ", предупреждава икономистът в изявление за Епицентър. бг.
Ето акценти от изявлението:
- Не е положително решение дълготрайното понижаване на Данък добавена стойност. При понижаване на Данък добавена стойност цените не се понижават съответно, а нарастват предприемаческите печалби;
- Да се постави европейски „ таван “ на цената на съветския газ, това ще остане в историята като „ таван “ на нещо, което не се доставя;
- Опасявам се от две последствия: първо, „ апетитът “ ни да теглим нови заеми ще пораства (все отново, едно държавно управление има живот единствено от 4 години, по-късно – други да му мислят!); второ, международните кредитори ще понижат доверието си в способността нашата икономика;
- Европа няма задоволително потенциал във връзка с LNG терминали и построяването им лишава години. Дори в случай че това може да се реализира, в света има единствено стеснен брой превозвачи за LNG;
- Еврокомисията основава пречки и лимитира експорта на съветско зърно и минерални торове за Азия, Африка и Латинска Америка – там, където хората фактически се нуждаят
- Професор Дуранкев, на фона на политическа неустойчивост и чести избори по какъв начин ще се развива българската стопанска система в идващите месеци? Досега сякаш стопанската система се развиваше добре.
- Чудесен въпрос и точна оценка!
Известно е, че при умерено море всеки капитан елементарно може да води кораба напред. Но при тежка стихия единствено корабите с отлични капитани могат да плуват по-уверено.
А българското „ море “ сега е освен доста рисково за кормуване, само че и мъчно предсказуемо за бъдещите направления.
Налице са хронична демографска рецесия (не единствено количествено, само че и качествено – българинът престава да чете и да учи), застрашително световно стопляне (случилото се в Карловско е единствено един от поредицата инциденти), леко скрито присъединяване в хибридната война на НАТО в Украйна (действаме посредством триъгълни операции), тежка политическа рецесия (независимо от записаните стотици партии). И като резултат – бледен стопански напредък и внезапно проваляне по Индекса на човешкото развиване на Организация на обединените нации.
Именно затова оценката за икономическото ни развиване, както вие твърдите, може да бъде единствено една – „ добра “, само че на фона на тези посочени рецесии. Иначе, тези 4% стопански напредък на българската стопанска система за шестмесечието, оценени по отношение на общото развиване на Европейски Съюз (4,2%) и на подценяваната от някои български политици Еврозона (4,1%), подсказват закъснение от междинното равнище на Европейски Съюз. Но дано не се хващаме единствено за процентите, тъй като Германия има едвам 1,7% напредък, само че зад 1% приръст на немската стопанска система се крият доста по-големи размери, в сравнение с при 4% нашенски напредък.
Време е, мисля си, за сериозен и тежък „ мъжки “ диалог по тематиката „ какво да се прави? “, тъй като заканите пред цялостното ни развиване нарастват, а „ стратезите “ ни обикалят от телевизия в телевизия да изясняват pro и contra за съветския газ. Ако единствено това беше казусът, здраве му кажи! Но, както се вижда, имаме оплетени рецесия до рецесия, които изискват мъдри дълготрайни решения. А в това отношение нито Стратегическият съвет към президента, нито „ юпитата-стратези “ в Народното събрание, нито дори „ народът “, имат ясни визии!
А в случай че се окаже, че най-лошото занапред следва?! Само си помислете, в случай че тези, които „ глобяваме “, ни глобяват в действителност реципрочно и затворят вентилите на газта и петрола, като в същото време ни провеждат „ хибридни “ офанзиви с тяхно оръжие и непознати наемници?
Затова настоявам, че сериозният диалог не търпи отсрочване неотложно след изборите; прочее, каквито и да са резултатите от тези избори, „ аритметиката “ не е тактика.
- Защо инфлацията у нас е доста по-висока от тази в Европейски Съюз? Как се позволи това?
- Сега е елементарно да се върви и да се лъже че Путин ни е донесъл цялата инфлация. Предлагам тези, които още имат нелепостта да настояват това, да отворят Евростат и Национален статистически институт, с цел да се убедят че инфлацията е почнала да бушува надалеч преди 24 февруари 2022 година И предходната 2021 година инфлацията в много страни от Европейски Съюз надвиши „ допустимите “ 2%, в това число и в България (2,2%). Но това, което се случва до в този момент тази година (годишната инфлация за юли 2022 година по отношение на юли 2021 година е 17.3%) е повече от доста нездравословно и за стопанската система, и за жителите, а и за бъдещето на страната.
Нямаме обстойно време за разбор и оценка на аргументите за тази инфлация, само че ще отбелязвам най-съществените от тях.
Първо, по време на пандемията в Европа бяха отпечатани пари на стойност 12 трилиона евро в поддръжка на бизнеса и хората. Това прекалено парично предложение провокира част от инфлацията, която се случва в този момент. Но Covid-19 от 2020 година не е Covid-19 от 2022 година, да се надяваме че тази наклонност ще бъде устойчива. Печатницата за пари, затова, би трябвало да спре работа.
Второ, през 2022 година има ясно изразена наклонност на възкръсване на стопанските системи на съвсем всички страни, нервността от пандемията е съвсем изчезнала, а това значи повишаване на световното търсене на газ, петрол, минерални торове, служащи и така нататък По всички пазарни правила, когато търсенето надвишава предлагането, цените порастват нагоре. Прост стопански факт, с молебствия не се взема решение казусът, а с по-ефективни стопански решения.
Трето, „ преструктуриране “ на доставките на първични материали и подготвена продукция за европейските стопански системи (географски – от Русия и Китай) не е по никакъв начин безболезнено. Особено в случай че се употребяват „ медиатори “, които – естествено – си поставят тлъсти пачки в джоба. Ако газта не върви по „ Северен поток – 2 “, то тя намира нови „ секрети “ пътища, с цел да стигне до същия консуматор (справка – и Германия, само че и България). Ако не, някой упорства за „ дерогация “ или просто не съблюдава „ разпоредбите “, а… избира правилата на международната търговия пред „ евроатлантическата взаимност “ (справка: Унгария).
А какво става с „ най-принципните “ страни-членки на Европейски Съюз? Вижте инфлацията в „ джуджетата “ (географски „ джуджета “) Естония (23,2%), Литва (20,9%), Латвия (21,3%), като я сравните с инфлацията на „ Снежанка “ на Европейски Съюз – Германия (8,5%), с цел да се убедите, че който „ най-рано пее “, може би пее подправено. „ Снежанка “ няма по какъв начин да помогне на „ джудженцата “.
Но и при четворната коалиция, и при настоящето служебно държавно управление, „ натегачеството “ пред Big Brother изпреварва потребните решения за българската стопанска система.
- Какви ограничения съгласно Вас би трябвало да се подхващат, с цел да се овладее инфлацията?
- 2022 година не е първата година с огромна инфлация; човечеството има задоволително апробирани решения, с цел да се укроти инфлационната Годзила.
Най-работещото решение срещу инфлацията е едно само: по-бързо повишение (или най-малко „ компенсационно “ повишаване) на минималната работна заплата, на приходите на най-засегнатите пластове от популацията (семейно, а не самостоятелно!) и на тези браншове от бизнеса, които имат бъдеще (не на всички „ искащи “). В това отношение четворната коалиция откри положителни решения, като се изключи минималната работна заплата (покупателната й дарба е доста по-ниска от миналогодишната), само че да не забравяме че три от четирите партии в обединението са искрено десни.
Не е положително решение дълготрайното понижаване на Данък добавена стойност. Практиката във всички страни бе оценена от статистиката: при понижаване на Данък добавена стойност цените не се понижават съответно, а нарастват предприемаческите облаги.
Издигането на „ таван “ на цените в народен мащаб е в действителност увеличението на разноските от бюджета, което значи – от налозите. От единия – в другия джоб. Затова тази мярка е най-краткосрочната, единствено до момента в който се преструктурира бюджета на страната.
Сега чуваме и за „ таван “ на цените на газа в Европейски Съюз. Ако е налице „ пазар на купувача “ (т.е. Европейски Съюз е извънреден клиент, само че няма други желаещи), това може и да се случи. Но не е по този начин, Русия го знае. Норвегия (която печели от замяната на съветския газ със собствен износ на газ) незабавно реагира остро, когато се предложи „ таван “ на цените от всички снабдители. Даже и да се постави европейски „ таван “ на цената на съветския газ, това ще остане в историята като „ таван “ на нещо, което не се доставя.
- Виждате ли действителна заплаха да се стигне до покачване на налозите, макар че партиите в този момент изрично отхвърлят да създадат това? Или отново ще теглим нов дълг?
- Когато на страната трябват повече средства за вложения и разноски, тя има единствено две решения: или по-високи налози, или по-високи задължения.
От 2008 година, когато дългът беше единствено 13% от нашия БВП, малко по малко привикнахме да се храним на непозната софра, т.е. да избираме поемането на нови задължения. През 2021 година дългът е към този момент 25,1% и продължава да пораства. Едва ли ще стигнем обстановката на „ подкрепената “ Гърция (193,3% през 2021 г.), само че „ батковците “ и „ каките “ от Европейски Съюз дават неприятен образец, като не съблюдават Маастрихтските критерии за постоянни и устойчиви обществени финанси с недостиг до 60% - в целия Европейски Съюз той е 88,1%, а в Еврозоната – 95,6%.
Опасявам се от две последствия: първо, „ апетитът “ ни да теглим нови заеми ще пораства (все отново, едно държавно управление има живот единствено от 4 години, по-късно – други да му мислят!); второ, международните кредитори ще понижат доверието си в способността нашата стопанска система.
Разумът – в случай че Европейски Съюз има подобен разсъдък, е да се извърши освен парична, само че и фискална съгласуваност. Е, към този момент Европейски Съюз не демонстрира жизнеспособност в това отношение. Затова налозите остават национално решение. Олигархията и защитаващата я плутокрация у нас ни оферират „ постна пица “ за по-голямата част от народа; самолети, яхти и офшорки – за печелившите от единия % новобогаташи. Редно е левите сили да упорстват за повишение на налозите на бизнеса – там, където са свръхпечалбите, и на налозите върху най-богатите (годишни приходи и наследства).
Засега левицата страда от анемия, затова скоро налозите няма да се пипат…
- До какъв брой можем да разчитаме на Плана за възобновяване и резистентност?
- Необходими са ни изпреварващ стопански напредък (5-6-7%) и изпреварващо обществено развиване (чрез доста по-висока степен на преразпределение на приходите – като в другите страни) на България по отношение на междинното равнище на страните-членки на Европейски Съюз.
И колкото и да наподобяват огромни средствата по този План 2021-2026 година, той има спомагателни (ценни!) функционалности за националното ни развиване. И тъй като имаме наблюдения върху реализацията на други кохезионни стратегии, най-важното е средствата от този проект да се разпределят заслужено и относително отмерено, с цел да доближи резултатът им до всички жители.
- България сбърка в тактиката си по отношение на доставките на газ?
- На 7 септември тази година госпожа Урсула фон дер Лайен разгласи, че след 6-7 месеца ние изцяло ще се избавим от зависимостта от съветски изкопаеми запаси. Впрочем, Русия може и да ни „ избави “ и по-рано, в случай че войната в Украйна премине на „ ново равнище “, за което има индикации.
Вносът на LNG е безценен, само че жизнерадостен вид. Има особени провокации пред този способ. Преди всичко Европа няма задоволително потенциал във връзка с LNG терминали и построяването им лишава години. Дори в случай че това може да се реализира, в света има единствено стеснен брой превозвачи за LNG, които към този момент работят с огромен потенциал, изпълнявайки обещаните контракти. След това следва локалното произвеждане на газта. Производството не може да стане за 24 часа и това е дълъг развой. Накрая, в случай че не бъде обещан обезпечен пазар, нито един производител няма предпочитание да усили производството въз основа на краткосрочно търсене. Точно по тази причина Катар и другите производители на LNG изискват дълготрайни контракти на закрепени високи цени – това е неприятна вест за газовия бизнес модел в Европа, който употребява спот продажбите.
Друго решение ще бъдат различни тръбопроводи от тези на Русия. Има три такива благоприятни условия: Транссахарският водопровод, тръбопровода East Med и Транскаспийския водопровод. Първият има потенциал да доставя 30 милиарда кубични метра годишно, покривайки 10 % от потребностите на Европейски Съюз от газ; East Med има потенциал 12 милиарда кубически метра, което съставлява 4% от газовите потребности на ЕС; Транскаспийският има потенциал от 30 милиарда кубични метра, което е 10% от газовите потребности на Европейски Съюз. Обаче… съгласно правната конвекция от 2018 година за Каспийско море, Русия има последната дума за всеки нов водопровод през това вътрешно море.
Сметката на Европейски Съюз към този момент не излиза, съветският газ не може да бъде изцяло сменен при никакви реалистични условия.
Затова и „ тактиката “ на България по линия на газовите доставки не просто не е тактика, а е нелепост.
- Все повече експерти приказват за настъпване на хранителна рецесия. Русия твърди, че Западът не извършва съглашението от Истанбул за експорт на съветско и украинско зърно. Москва се оплаква, че не престават глобите против износи на съветски зърнени култури и торове. Какви са последствията от това?
- При телефонния диалог сред Макрон и Путин от 11 септември се обърна внимание на два обстоятелството. Първо, Украйна изнася главно количество зърно към страни, в които популацията не гладува; второ, Еврокомисията основава пречки и лимитира експорта на съветско зърно и минерални торове за Азия, Африка и Латинска Америка – там, където хората фактически се нуждаят.
Това не е „ игра “, а неспазване на предварителните договорености. Дано следим позитивни промени и в това отношение!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ